Съдържание на микроелементите в различните продукти

Минерални соли
Физиологичното значение на минералните соли се определя от участието им:

- в структурата и функцията на болшинството от ферментационните процеси в организма, 
- в пластичните процеси и изграждането на тъканите и костите в организма,
- в поддържането на киселинно - алкалното равновесие на организма, с цел обезпечаване на постоянна вътрешна РН среда,
- в поддръжка на нормален солев състав на кръвта и участие в структурата на елементите, които я формират,
- в нормализация на водно - солевия обмен.
За важността на минералните елементи (соли) за организма говорят опитите на Фостер, направени още в 1879 г. Кучетата, хранени от него с месо без минерлни соли умрели преди кучетата, които били на пълен глад.
Минералните соли се делят на две основни групи:
- аниони - предизвикващи електроотрицателни поляризации в организма - това са фосфора, сярата, хлора
- катиони - предизвикващи електроположителни йонизации - това са калция, магнезия, калия и натрия.
В процеса на подробни научни изследвания се доказва, че основен източник на минерални соли се явява растителната храна - плодове и зеленчуци. В тях те се намират в най-активна форма и леко се усвояват от организма.
Нека видим каква е биологичната роля на минералните соли за правилното хранене.

Калцият по важност заема пето място след въглерода, кислорода, водорода и азота, а сред основообразуващите елементи в организма – първо. Нормата му е около 1200 гр. като 99% се съдържат в костите, където минералният обмен е в непрекъснато движение. Непрекъснато част от калция (както и фосфора) се извличат от кръвта и изхвърлят, а от друга страна в костите се отлагат калциево - фосфорни соли. Обменът е около 700 мг. за денонощие. Това количество, ако не се набави от храната, се извлича от костната система, играеща ролята на депо. Увеличаване обмена на калций се наблюдава при рязко снижаване на атмосферното налягане. Тогава се появяват ревматични болки в костите. Основна е функцията на калция да неутрализира вредните киселини в организма. Той е съставна част от клетъчното ядро и играе роля за междуклетъчната връзка, имаща отношение с раковите образувания.
Някои киселини като инозитфосфорната, съдържаща се в брашното , пшеницата, овеса и др., образуват с калция неразтворими съединения. Същото е и при калция от млякото и млечните произведения. Неусвоимият от костите калций се натрупва във вид на киселинни фосфорно-калциеви натрупвания (шипове, коксартроза, Бехтерев). На усвояването на калция отрицателно въздейства претоварването на организма с фосфор, манган и калий. Отрицателно влияе и прекалената употреба на животински мазнини, защото калцият напуска организма във вид на калциев сапун. При неправилно хранене, бедно на леко усвоим калций, се получава извличане на калций от костите, видещи до тяхната чупливост, остеопороза, разрушаване и падане на зъбите, забавени реакции и нарушения на нервната система, намалява имунната система и устойчивостта на организма към външни влияния, нарушения в сърдечно-съдовата система, намаляване устойчивостта на организма към злокачествени (туморни и ракови) образования. Калциевата недостатъчност причинява 147 заболявания.
За да се осигури достатъчно количество калций на организма, е нужно да се консумират  храни с голямо съдържание на леко усвоим калций – бадеми, листа от ряпа, магданоз, тиквено семе, соево брашно, къдраво зеле, лешници, орехи, какао на прах, сусам, спанак, броколи, сушени кайсии, да не се прекалява с мазнини, хляб, тестени изделия, захар, концентрирани и мъртви храни,
да се следи за прекомерното окисляване на организма чрез употреба на алкалообразуващи храни, т.е.
да се консумират предимно сурови плодове, зеленчуци, ядки и семена.

Желязото е изключително важен минерал, осигуряващ транспортирането на кислорода до клетките. Недостигът на желязо води до неправилно хранене на клетките, характеризиращо се с умора, главоболие, отпадналост, недостиг на въздух, световъртеж, слаба памет и забавяне на умствените процеси наречено анемия.
Желязо се губи при менстуралния цикъл на жените, поради което те страдат от анемия по-често от мъжете. То е водоразтворимо, поради което не се натрупва в депа в организма. Следователно е необходимо да се приема с всяко хранене. Желязото се губи, когато се изхвърли водата, в която са варени зеленчуците.
Най-богати на желязо храни са хлебната мая, чесъна, соята, сусама, копривата, житните кълнове, пшеничния зародиш и какаото.
Абсорбирането на желязото значително се улеснява при съвместно приемане с храни, богати на витамин С.

Фосфора в организма ни е 600 - 900 гр. и основно е съсредоточен в костите, както и калция, но той е киселинна съставляваща част. Обменът на калция и фосфора са тясно свързани помежду си. Нарушения обмен на едната води до нарушение обмена на другата съставляваща част. Следователно е важно не толкова усвояването на голямо по обем количество на фосфор или на калций, а усвояването на храни с най-добро съотношение на двете соли. Всичко, което се касае за усвояването на калция, важи и за фосфора. Най-сполучливо съотношение между калций и фосфор е 1: 1,7. При него се получават най-здрави кости. Приблизително такова е съотношението им в ягодите, фъстъците, краставиците и лука
Потребността от фосфора е в рамките на 400 - 1000 мг. в денонощие. Фосфорът има водеща роля в дейността на централната нервна система. Важна е неговата роля в обменните процеси, протичащи в мембраната на клетката, на мускулите, в това число и сърдечния. Органичните съединения на фосфора участват активно в енергийното обезпечаване на жизнените процеси. Фосфорните съединения трансформират и акумулират енергия, която може да бъде претрансформирана и използвана като механична, електрическа, химическа или електрохимическа.
Най - богати на фосфор храни са какао на прах, тиквено семе, яйчен жълтък, соя, бадеми, фъстъци, бобови храни, лещници, орехи и овесени ядки.

Калия и натрия са важни биогенни елементи. Калия - около 140 гр. от които 98.5% се намира в клетките, влияе на вътрешно клетъчния обмен и преобладава в клетките на нервните и мускулни тъкани, в червените кръвни телца. Натрият преобладава в кръвната плазма и междуклетъчната течност.
Двата елемента участват в поддържането на нормално осмотично налягане и образуването на протоплазмата. Те влизат в състава на буферни системи, т.е. учавстват в поддържането на киселинно - основното равновение. Калият има значение за скоростта на предаване на нервните импулси от нервната до мускулни тъкани.
В организма е тясна връзката между обмена на веществата, водата и електролита. Калият и натрият оказват противоположно въздействие върху водния обмен. Калият има отводнителен, а натрият водозадържащ ефект. Богатата на калий храна повишава отделянето на вода с разтворени в нея вредни солеви излишъци от метаболизма. Калият отделя от организма натрия, а натрият задържа калия и консервира продуктите на метаболизма.
Най-доброто съотношение на натрия към калия е 1: 20. Изменението на това съотношение в полза на натрия води до затруднения на клетъчното дишане, отслабване на защитните сили и забавяне на съзидателните процеси. Изменението в полза на калия ускоряват жизнените процеси и подобряват здравето. Най-много натрий се съдържа в доматите, граха, овесаените ядки, френското грозде, прасковите и картофите, а най-много калий в граха, картофите, черешите, френското грозде, прасковите, доматите, ябълките.
Най-добро е съотношението им в граха, картофите, черешите, краставиците, прасковите и кайсиите. Денонощната потребност на двата елемента е 3 до 5гр. и основно се съдържат в плодовете, зеленчуците и млечните продукти.

Магнезия по обем е около 25 гр. и влиза в състава на диференцираните тъкани - мозък, тимус, надбъбречни и полови жлези, червени кръвни телца. Основната му концентрация е в клетките. Нуждите от магнезий са пропорционални на калциевите.
Магнезият предизвиква разхлабване на мускулите и разширяване на кръвоносните съдове, стимулация на перисталтиката на червата и повишено отделяне на жлъчен сок. Недостигът му в бъбреците предизвиква дегенеративни изменения, както и увеличаване калция в кръвоносните съдове, което ги прави нееластични и чупливи. Най-много магнезий се съдържа във фъстъците, фасула, граха, ядките, соята, пълнозърнестите храни и листните зеленчуци.

Мангана е важен микроелемент, недостигът на който води до аритмия, тахикардия (учестено съцебиене), световъртеж, чувсвителност към атмосферните изменения, уморяемост, безсъние, кошмари и сънливост сутрин, което се обяснява със сутрешното обилно отделяне на хормони за бодрост от надбъбречните жлези. Дефицитът на манган измества прилива на бодрост от страна на тези жлези вечер. Недостигът на манган обяснява неправилното деление на хората на два типа - “сова” и “жерав” в някои “научни” трудове. Денонощната потребност на организма е 400 мг.
С повишено съдържание на манган се отличават зеленолистните култури, защото в хлорофила той играе ролята, която играе желязото в хемоглобина.

Сярата е необходим структурен компонент на някои аминокиселини, а също влиза в структурата и участва в образуването на инсулина. Потребността му е около 1гр. в денонощието. Среща се предимно в продуктите от животински произход, от където се усвоява трудно. Може спокойно да се набави от растителните храни.
Хлорът регулира осмотичното налягане в клетките и тъканите, водния обмен и образуването на солна киселина в стомашните жлези. Потребността от хлор се задоволява напълно от зеленчуковата и плодова храна.

Микроелементи

Микроелементите са обширна група органични химически вещества, присъстващи в организма в изключително малки количества. Установено и изучено е физиологическата роля на 76  елемента от таблицата на Менделеев. Изучаването на останалите продължава.
Микроелементите се натрупват избирателно в различни органи - цинкът в половите и задстомашна жлези и хипофиза; медта - в черния дроб; никелът - в задстомашната жлеза; йодът - в щитовидната жлеза; литият - в белите дробове; стронцият - в костите; хромът и манганът - в хипофизата.
Главен източник на микроелементи за хората се явяват органичните съединения, синтезирани в растенията, като по съвременни данни във всяко растения се съдържат средно 21 - 23 елемента, като 20 от тях се срещат във всяко растение, но в различно съотношение. Това значи, че за попълване на нуждите ни е достатъчно да консумираме цялогодишно около 50 - 60 растения. Ние в действителност разполагаме с над 100. Изключително богат на микроелементи е пчелният мед и особено пчелният прашец. От 24 микроелемента съдържащи се в кръвта, 22 се намират в пчелния прашец.

СЪДЪРЖАНИЕ НА МИКРОЕЛЕМЕНТИТЕ В РАЗЛИЧНИТЕ ПРОДУКТИ

ВАНАДИЙ — в малки количества във всички животински продукти.
ЖЕЛЯЗО — в черния дроб, месото, яйцата, бобовите култури, хляба, булгура, спанака, цвеклото, нара.
Забележка: при малокръвие желязото от продуктите не се усвоява. Необходимо е да се вземат лекарствени препарати, които го съдържат.
ЙОД — във водата, въздуха, водораслото ламинария, млякото, бобовите култури, йодираната готварска сол.
КАЛЦИЙ — в млякото, картофите, бобовите култури, фасула, месото.
СИЛИЦИЙ — във водораслото ламинария и в други водорасли, в морските гъбите, житните култури, остри-цата, палмата, хвоща, бъбреците и панкреаса на живот¬ните.
НАТРИЙ — в готварската сол; във всички растения.
СЕЛЕН — в бобовите култури, акацията, морските растения, мекотелите и рачетата, гъбите.
СЯРА — в морските и сухоземни растения, изварата, витамин А, хрущялите и костите.
Храната, съставена по законите на макробиотиката, съдържа всички необходими микролементи.