Цивилизованият човек, отклонил се от начина си на живот, който пряко му диктува природата и който е водил през целия път на осъществяване на своята еволюция, дотолкова е загубил този свой инстинкт, че вече не знае коя е определената му от природата храна като биологичен вид.
Всяко живо същество, което обитава естествената си природна среда, познава собствената си храна и с верния си и запазен вътрешен инстинкт я търси и намира. То не само знае коя е храната му, но има и запазен усет колко трябва да поема от нея.
А човекът не знае нито едното, нито другото. Вкусът му е покварен и той яде всичко.
В първите години на детството този инстинкт е съхранен и детето се стреми към естествената си храна, като я ползва само в необходимото количество. Загубването на този инстинкт започва с погрешния подход към детето, за който вече стана дума, и колкото възпитателят е „по-старателен", по-амбициозен и по-брутален, толкова по-рано се стига до неговото погубваме. Вкусът винаги е покварен. Предразсъдъците, предупрежденията и невежеството завинаги са си казали думата с всички тежки и фатални последствия.
Но се оказва, че този загубен инстинкт дори и в напреднали години може наново да бъде събуден и възстановен, ако не изцяло, то поне доколкото е възможно. Особено при по-млади хора това се постига с изненадваща лекота. Вкусът бързо се променя и изискванията към храната взимат друга насока. Докато преди стремежът и предпочитанията са били към топлинно обработената храна, към храните от животински произход и сладкишите, сега вече предимството е на суровата растителна храна - естествената храна на човека.
С възстановяването на естествения инстинкт човекът вече има усет какво и колко да яде. Възстанови ли се нормалната форма на хранене у този човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека.
0 коментара:
Публикуване на коментар