Тази глава се занимава с реакциите ни към света около нас и толкова се доближава до западната гледна точка, че всъщност е в пълно съгласие с нея. Вече разгледахме схващанията за чакрите и гуните, които от хилядолетия са били основа на йогийската представа за личността, и за които на Запад никой не е чувал. Интерестно и поучително е да разберем как тези две переспективи се сближават, за да ни дадат реалистичен и практичен модел за личността, а също и метод за развитие на личността чрез техниките и житейските правила на йога.
Както и по отношение на себе-усъвършенстването, принципите и практиките на йога до такава степен са доказали своята ефективност за справяне с невротични и личностни проблеми, че западната психология, психотерапия и психиатрия много ще помогнат на пациентите чрез прилагане на йога в леченията.
Тъй като обсъждаме въпроса за човешката личност, ще трябва да уточним какво разбираме под това. Както можете да се досетите, има множество определения за личността. Самата дума (personаlity) започва с една интересна идея - за персона. В древността това била маска, която актьорите носили, за да представят различни характери. Това иска да ни каже, че персоната (личността) е външно проявление, което скрива вътрешната реалност. В началото на миналия век психиатърът К. Г. Юнг възприел тази идея и точно по този начин използвал думата: личността е социална фасада, която дава възможност на по-дълбоката й същност да функционира в този свят. Съвременните психолози разшириха тази представа включвайки в нея неповторимите характеристики, които (както те смятат) ни превръщат в самостоятелни индивиди.
КАКВО Е ЛИЧНОСТТА?
"Характерни модели за възприемане, памет, мислене, емоции и поведение, които определят индивидуален личен стил на взаимодействие с физическата и обществената среда."
Тази дефиниция се базира на едно определение от "Въведение в Психологията" на Хилгард, което включва само мислене, емоции и поведение. В него се изтъква, че:
1. Всяка личност е уникална и притежава характерни особености, които отличават неговите (или нейните) модели на себеизразяване от тези на другите хора. Ние си приличаме по отношение на много неща (особено ако сме израстнали в обща културна среда) и това също допринася за личния стил на взаимодействие със света. Хората изследващи личността, обаче са склонни да съсредоточават вниманието си върху индивидуалните различия, които ни правят неповторими.
2. Тези модели са различните начини, по които възприемаме света; как системата от уникални спомени повлиява на възприятията и какво мислим за тях; типичните емоции, които възникват и обичайните ни начини на поведение или липсата на поведение. Ще разгледаме едно по едно всяко от тези неща. Ще видим доколко са неповторими за всеки от нас и по-нататък ще обсъдим въпроса как им въздействат другите аспекти на съществуването ни (чакри и гуни).
3. В зависимост от начина, по който всеки от нас реагира, ще взаимодействаме по наш собствен, уникален начин с индивидите около нас и със света, в който живеем.
Как влияе умът на нашите взаимодействия със света
Разбиране за Аз
ß ß
Усещания Þ Възприятия Þ Мислене Þ Емоции Þ Поведение
ß Ý
Памет
Нека да отбележим някои неща:
1. Йога се съгласява: Това са области, за които йогите и западните психолози са на едно мнение, и за които имаме санскритски названия (както споменахме в главата за кошите):
a) Разбирането за Аз е наречено ахамкара. b) Сетивните органи са наречени джанендрия .c) Паметта е наречена чита. d) Функционирането на ума – възприемане, мислене и емоции, е манас. e) Интелигентния ум е будхи.
2. Аз-ът: Разбирането за Аз – нашата обособеност като индивиди (ахамкара), което разделя “мен” от “теб” или “него” е необходимо за самосъхранение и за процеса на ясно възприемане. Някои хора страдащи от шизофрения или мозъчни увреждания (или под въздействие на халюциногенни наркотици) имат слабо разбиране за Аз. Те имат неясно усещане за личността си и затова възприятията им са неточни. По-късно това се отразява на мисленето, емоциите и поведението. Други хора от своя страна, които притежават силно разбиране за Аз, за самостоятелност и обособеност, могат да бъдат изолирани от хората.
3. Възприятия: Какво е възприемането? Това е процес, чрез който индивидуалните сетивни стимули се превръщат в систематизирани преживявания с лично значение за него или нея. Когато например виждаме нещо пред нас, ретината на очите получава и възприема милиони оцветени светлинни точки. След това те се преобразуват в нервни импулси, които изминават разстоянието до зрителната мозъчна кора и чрез процеса на възприемане се превръщат в цялосно преживявание с личен смисъл (разпознаваме например чертите на човек).
4. Памет: Когато Аз-ът възприема нещо той веднага го проверява в хранилищата на паметта: “Виждал ли съм го преди? Какво е това? Какво значение е имало в миналото ми?” След това умът поема управлението. От гледна точка на йога, обаче тези процеси са по-сложни, отколкото обикновено се смята.
5. Ум: По правило умът обмисля: “Към мен идва лъв. Искам да избягам от него!” или: “Това е моята любима (моят любим). Искам да я (го) прегърна.” По този въпрос може да има и други мнения, но основното занимание на инстинктивния ум е самосъхранение и продължаване на рода. Това означава привличане към приятни преживявания като храна и секс, и избягване на неприятни, като например среща с лъв.
6. Емоции: Ако се изисква някакво реално действие обикновено то се “енергизира” от емоция, която придава спешност на ситуацията и ни подтиква за цялото действие.
7. Действия: На това инстинктивно ниво (като на не-дресирано животно), ако възприятието е достатъчно важно, за да предизвика емоция, това автоматично ще доведе до някакво поведение. Обикновено е атакуващо действие (ако животното е ядосано или гладно), бягство или преструване на умряло (ако е уплашено) или рефлексна игра с опашката (ако е доволно). Някои хора все още са на това ниво. При по-висшите човешки нива се намесва рационалното интелектуално мислене и можем да вземем решение как да постъпим по най-добър начин или нищо да не правим. Ако решим да действаме преценяваме кой е най-подходящия начин и как най-добре да го направим.
За по-подробно да разглеждане на тези реакции пишете vihi.eu@abv.bg
ИМА ЛИ ДРУГИ ПРИЧИНИ ДА СМЕ ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ?
Всички ние усещаме, всички мислим, имаме чувства и се държим по един или друг начин. Спомените са важен фактор определящ какво ще предприемем при всеки един аспект на преживяванията ни. Освен всички индивидуални различия поради съдържанието на всяка от тези области, ние се различаваме и по степента на "специализация" в една или друга от тях.
Мислители
Някои хора са здраво установени в мислите си. Те много ще размишляват върху състоянието си и ще продължават да обмислят нещата, като този процес често не стига до етап емоции и поведение. Обикновено мислителите могат да бъдат изтръгнати от мислите само, ако ситуацията е достатъчно сериозна и изисква проява на чувства и действие. В повечето случаи, обаче те минават през живота просто размишлявайки и анализирайки случващото се. Такива хора постоянно задават въпроси и ще изследват една тема дотогава, докато не получат всички желани отговори. Те търсят знание и най-често използваната от тях дума е: "защо?" Някои, които наистина са "впримчени" в мислите си, толкова много разсъждават върху въпрос или ситуация, че са прекалено заети да мислят, отколкото да направят нещо по нея. Мислителите истински се нуждаят от обширната сфера на йога, за да намерят своя баланс, като са най-възприемчиви за Джнана йога - йога на размисъла и разбирането.
Чувствителни
Такива хора по природа са по-емоционални. Те често и без много да се замислят реагират емоционално на дадена ситуация и се чувстват добре, ако емоциите са любов, радост, оптимизъм, близост с друг човек, състрадание и т.н. Те, обаче много страдат, ако емоциите са негативни, като несигурност, страх, скръб, омраза и др. Точно те са хората, които много често и без каквато и да било видима причина изпадат в емоционална възбуда. Тя просто "избликва от дълбините." Чувствителните особено много се нуждаят от практиките на йога, за да балансират тялото и ума си. На тях им е вродено практикуването на Бхакти йога - йога на преданността и служенето на човечеството. Бхакти йога постепенно и по много градивен начин превръща негативните чувства в позитивни и стабилизира живота им.
Активни
Тези хора са от типа "вземи и го направи." Те живеят по динамичен начин, хвърлят се и правят нещата още докато другите ги обмислят или се тревожат за последиците. Такива хора е добре да има при всяко начинание, защото полагат началото и за другите е по-лесно да се включат и помогнат в завършването. При тях, обаче често се случва да действат без да мислят за последиците или без да преценят въздействието върху останалите участници. Те често влагат много от егото си в действията и са склонни на "собственическо" отношение към работата с която са се заели. На такива хора им трябва време, за да разберат какво представлява Карма йога - медитативното безкористно служене, защото това е най-присъщият им път в йога. Чрез него развиват концентрация, невъвличане на егото, обективност, позитивност и състрадателност в мирогледа.
Мечтатели
Мечтателите са по-близо до своето несъзнавано, отколкото до събитията в заобикалящият ги свят. Възприемането им за света ги отвежда в спомени и са склонни да "затънат" в тях. Това ги прави твърде непрактични (в обичаен смисъл) и затова често ги наричат "перковци" или "фантазьори." Активния тип хора са особено обезсърчени от мечтателния им начин на живот. Тези хора, обаче не трябва да се отхвърлят, защото лекотата с която достигат надхвърлящи логиката сфери на ума като интуиция и свръхсетивни усещания ги прави ценни членове на екипи, стига останалите правилно да ги оценят и да действат под тяхно ръководство. Мечтателите лесно навлизат в медитативни практики и добре се развиват с Раджа йога. Те и без това по природа я практикуват. Когато, обаче не медитират със затворени очи, трябва да държат очите и съзнанието си напълно и добре отворени с Карма йога, за да хармонизират останалите страни от природата си.
Наблюдатели
На тези хора им е много трудно да надскочат етапа на възприемане. Те наблюдават случващото се в живота без да се влияят от спомени, без да оценяват или да създават мнения за ставащото, без да изживяват чувства и без да са мотивирани да предприемат нещо. Много хора просто по природа са такива и това донякъде наподобява състоянието на "свидетел", което се опитваме да развием в йога. Това е изключително ценна способност, даваща ни възможност да избегнем (ако това е наш избор) въвличането във всички заобикалящи ни "драми." Защото огромно болшинство от ситуациите тревожещи хората са точно това - "драми." Ако сме в ролята на свидетел можем мислено да се отстраним и да анализираме ситуацията, вместо да се въвличаме в нея. Така ще можем и да предприемем нещо по-полезно. Много хора се притесняват, че свидетелската позиция ще ни направи безразлични и ще престанем да помогаме на хората в беда. Точно обратното. Прави ни по-способни да помагаме на другите, защото решенията и действията ни няма да са обременени от огромното количество негативни емоции, които поемаме от ситуацията.
Друго безпокойство е, че може да сме толкова безпристрастни, че да пропуснем да забележим наистина важни за нас ситуации. В реална позиция на наблюдател на ситуацията, обаче това не може да се случи. Не забравяйте, че тази наблюдаваща позиция не е породена от безразличие, а от приемане на по-извисена переспектива. Ние сме над "бойното поле" - наблюдаваме цялата сцена каквато е в действителност и анализираме събитията. Всъщност, пренебрегването на проблемите е само невротична реакция на отричане от страна на човек прекалено завладян от драмите на живота.
Осъзнаване
Какво се опитваме да направим с тези йогийски практики за контролиране функционирането на ума? Просто да го осъзнаем, да го разберем и да знаем кога да го спрем щом започне да ни повлича. Начало на това е да изучим ума - неговите хитрости, номера и способността му да ни кара да мислим, че той сме ние. Това обсъждахме в тази глава на книгата. Следващата стъпка е да осъзнаем динамиката, процесите в ума, и ще го направим с практиките от йога в глава "Йогийски практики за усъвършенстване и развитие."
Учим се бъдем съзнателни свидетели. Или както Свети Франциск от Асизи казва: "Това което търсим е в този който го търси." Нека да продължим търсенето.
0 коментара:
Публикуване на коментар