Памет
Освобождаване от потиснати спомени: Тук медитативните практики намират истинската си реализация, защото медитацията премахва потиснатите умствени конфликти и неутрализира съпътстващите емоции. Много от нас толкова пъти са го преживявали, че разбираме какъв чудесен подарък за света е медитацията. Щом се обезсилят съпътстващите емоции старите спомени изгубват способност да ни задържат и завинаги се освобождаваме от "теглото" им.
Защо процесите в йога имат толкова пречистващо въздействие върху ума? Потиснатите спомени за много преживявания в миналото (нашите самскари) носят със себе си и потиснат емоционален заряд. Те блокират способността да се развиваме към най-висшия ни потенциал, определят умствените и емоционалните ни състояния и начина по който взаимодействаме със света. Ако искаме да израстваме трябва да ги обезсилим.
Повечето физически техники в йога спомагат за извеждане на повърхността на ума на дълбоко скрити спомени и техните емоции. След това медитативните практики предоставят на спомените "екран" на който да се "прожектират" и по този начин да ги осъзнаем. По време на медитация, когато сме в дълбоко релаксирано състояние на свидетел, ние обезсилваме старите самскари като съживяваме в паметта потиснатите спомени. Възкресяването на спомена в състояние на свидетел го прави "гъвкав" и податлив за промяна чрез свързване по-скоро със състоянието на незаинтересована релаксираност, отколкото с разрушителната емоция от миналото. Преживяването може да се "презапише" в паметта вече като релаксиран неутрален спомен, а не като изпълнени със стрес реакции на адреналин и норадреналин. Така то завинаги изгубва властта си над нас.
Дава положителна гледна точка за нашите спомени: Тъй като начинът по който си припомняме миналото зависи от емоционалното ни състояние в момента, ако сме в позитивно настроение спомените ни ще са положителни. Ако сме в негативно разположение на духа спомените ще са негативни. Поддържайки позитивно състояние на ума медитацията ни дава все по-голям достъп до положителните страни на миналото.
Възприятия
Пратяхара: Различните медитативни практики имат свой начин за постигане на медитативното състояние "навлизане навътре", като някои са по-лесни, а други по-трудни. Създадената от Свами Сатянанда практика Йога нидра е лесен начин за постигане на това състояние, защотото съдържа добре оформена и поетапно подредена техника за отдръпване на съзнанието от различните външни въздействия. В същото време тя прекъсва вътрешния монолог, който в повечето случаи целодневно тече в ума ни. Ако изпълним тези две стъпки медитацията може да продължи. Ако не го направим е невъзможна.
Разбиране и предефиниране на обичайните начини за възприемане на света: Възприемането е процес при който постъпващите чрез сетивата стимули се превръщат в систематизирани преживявания с личен смисъл за човека. Двама души, които заедно вървят по пътя, "поемат" множество еднакви гледки, звуци и т.н., но всеки възприема различни аспекти от цялата картина. Единият например може да "поеме" красотата на пейзажа, докато другият може да "поеме" всяка възможна опасност дебнеща наоколо. Така всички ние всъщност живеем в "различни светове", защотото това, което възприемаме при всяка ситуация, зависи от програмирането на умовете. Процесът на медитация ни дава възможност да осъзнаем процесите на въприемане и да престанат да се стават автоматично. Независимо дали очите ни са затворени или отворени можем да избираме какво да възприемем.
Започваме да наблюдаваме: Разширявайки осъзнаването на възприятията започваме да се приближаваме към следващия етап, който е да бъдем свидетели, да наблюдаваме ситуациите, а това се превръща в наблюдаване на мисловните процеси, на емоциите и склонноста ни към един или друг вид поведение.
Мислене
Внимание или "укротяване на маймунката": Мисленето на повечето хора е толкова разнопосочно и скачащо от мисъл на мисъл, че йогите смятат обичайното състояние на ума за "маймунско." Процесът на медитация (и особено формите на "концентрация") е практика за поддържане на фокусирано внимание върху един обект, независимо дали е част от тялото, потока на дъха, мантра, образ, обект на преданост, пламък на свещ или нещо друго.
Съсредоточаване: Когато гледаме по обичаен начин на идеята за "съсредоточаване" си представяме процес на съсредоточено размишляване върху някаква тема или ситуация, процес на усилена умствена работа. Това, обаче не е съсредоточаването, което се опитваме да постигнем в етапа на медитация дхарана. Тук вътрешното възприемане е за обекта на дхарана, мисловния процес до голяма степен е отхвърлен, а идващите мисли просто се оставят да отминават. Постигаме го по следния начин:
Спиране на умственото дърдорене: Умственото дърдорене е "вътрешен монолог" - непрекъснат поток от мисли, които през целия ден минават през ума на обикновения човек. Той не спира от мига на събуждане, до заспиването ни вечер. От време на време се променя от постъпващата сетивна информация, но продължава да протича и да контролира ума, емоциите, отношенията и поведението през целия ни съзнателен живот. Хората до такава степен се отъждествяват с този мисловен поток, че могат да мислят, че са самите те. Често са изненадани от лекотата с която потокът може да се прекъсне и от моменталното успокояване на ума. Тогава разбират, че мисловните модели с които се отъждествяват са само един процес, а не тяхната личност. Медитативните практики първо спират вътрешния монолог по отношение на външни събития. След това прекъсват и тази част от него, която продължава да действа в основата на паметта когата човек е обърнат "навътре."
Осъзнаване на мисловните навици: Както вече знаем, ние сме развили обичайни начини на мислене за живота и света в който живеем. Тъй като са толкова важни за формирането на преживяваните емоции и възприетото поведение, за нас е много важно да развием способността да се отдръпваме и да ги наблюдаваме. Медитацията просто ни дава такава възможност. Ставаме наблюдатели на собствените си мисловни модели и тогава можем да изберем дали ги искаме или не ги искаме.
Осъзнаване на ролите на егото, нагласите и подбудите: Много хора силно се отъждествяват с житейските си роли, с обичайните нагласи към самите себе си, към другите хора, света около тях, смисъла на живота и т.н. Тези нагласи до такава голяма степен са част от всички нас, че просто ги приемаме за истина. Оставаме напълно несъзнателни за факта, че другите хора се придържат към собствени, различни нагласи, и със същото непоклатимо уважение се отъждествяват със своите роли. Тъй като оказват толкова силно влияние на подбудите за поведение в живота, особено важно е да развием способност да ги наблюдаваме. Медитацията ни дава възможност да го правим и ни позволява да ги разглеждаме в переспектива.
Емоции
Успокояване: Процесите, които водят до пратяхара успокояват негативните чувства. Правят го по много начини. Най-напред ни позволяват да откъснем съзнанието от външните въздействия, които са първопричина за емоциите. След това прекъсват вътрешния монолог, който поддържа съществуването на емоциите. Предизвикват и физическо отпускане, което е несъвместимо с негативни емоции. Още при първото им преживяване с някоя практика на пратяхара (например Йога нидра) много хора откриват, че предизвикващите неудобство емоции просто се "стопяват."
Справяне с несъзнавани емоции: Освобождаването на потиснати спомени е важен аспект от пречистващата сила на медитацията. Спомените са били потиснати, защото съпътстващите ги чувства са болезнени, но ако искаме да ги пречистим ще трябва да ги преживеем. Медитацията го улеснява като ни дава възможност когато застанем лице в лице с несъзнаваното да сме в неутрално емоционално състояние - в позицията на свидетел. Не забравяйте, че още преди започване на медитацията физическите практики ни помагат да въприемем едно емоционално неутрално и балансирано състояние.
Препрограмиране на обичайни емоции: Много хора са склонни отново и отново да реагират на ситуациите в живота с един и същи набор от чувства. На една и съща ситуация някои хора реагират с гняв, други с чувство за вина, а трети с чувство за хумор! Медитацията ни дава възможност да "видим" от къде идват тези емоции. Тя равива в нас способност да наблюдаваме ситуациите и реакциите си и да избираме най-подходящата. В допълнение, тя така разширява съзнанието ни, че сме в състояние да възприемем цялостната картина на живота и да реагираме в съответствие с нея.
Обективно осъзнаване на желанията и отблъскванията: Рага - привличането към желани обекти или ситуации, и двеша - отблъскването и избягването на нежелани обекти или ситуации са част от процеса на самосъхранение на телата ни. В реалния живот, обаче въздействието им може да е неуместно и да доведе до поведения на зависимимост или принуда, които да превърнат живота в мъчение. Основен принцип на йога е, че ако искаме да се развиваме трябва постоянно да намаляваме тези привличания и отблъсквания. Медитативните практики ни дават възможност за по-обективна гледна точка към тях. Така престават да бъдат чисто автоматични реакции и можем да изберем как да реагираме.
Поведение
Осъзнаване и препрограмиране на поведенческите модели: Ние имаме обичайни поведенчески модели, които толкова здраво са се установили, че просто ги приемаме за даденост. Някои може да са полезни, а други доста вредни. Медитацията ни дава възможност обективно да ги разгледаме и преоценим. Искаме ли да продължим с тях? Искаме да ги премахнем? Изборът е наш.
Автоматично подобряване на поведението и отношенията: Тъй като медитацията и другите йога практики подпомагат нашето развитие, поведението и отношенията с хората и със света около нас се усъвършенстват и се развиваме към по-сатвичните качества на Вигянамая коша.
0 коментара:
Публикуване на коментар