След водата чаят е най-разпространената напитка в света. Дори ескимосите обичат чай! В много страни пиенето на чай принадлежи към културата на нацията. В дзенбудизма то е неотменима част от религиозната церемония, а специално в Англия и в страните на Британската общност е отдавнашна традиция. Въпреки това хората знаят твърде малко за чая и за извънредно интересното чайно растение.
Надали има друга напитка, която да се използва като ефективно лечебно средство и едновременно с това да се пие просто за удоволствие. Чаят, и по-специално зеленият чай, е напитка с богата традиция и хилядолетна история.
Чайното растение е вечнозелен храст или дръвче. Последователно подредените листа са продълговато-яйцевидни, заострени и фино назъбени. Цветовете са бели, с пет листчета и приятен аромат. Плодовете са триръбести и леко вкоравени. Чайното растение се нуждае от тропичен или субтропичен климат и вирее до 2100 метра над морското равнище. Колкото по-голяма е височината, толкова по-ниски са чайните храстчета и толкова по-малки са добивите. Повечето специалисти но чая предпочитат вида Camelia sinensis. Зеленият чай произхожда предимно от този вид, както и от С.japonica в Япония. В традиционните области, където се отглежда чай, листата се събират ръчно всяка седмица от специално наети жени. В модерните страни събирането става с машини. Реколтата се разпределя според качеството на стари и млади листа, които се разделят допълнително на много сортировъчни степени.
Чаят и световната история
От най-старите китайски писмени документи става ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечебно средство още през 2700 година пр. н. е. Будистките монаси култивират чайното растение в манастирските градини и разпространяват чайната култура в Китай, Тибет, Индия и Япония. По време на ранната династия Хан (202 г. пр. н.е. - 1 г. от. н.е.) чайните растения вече се отглеждат в Сечуан и извън манастирите. Едва през шести век обаче чаят става истинска народна напитка, достъпна за всички слоеве от населението в Китай и Тибет. Чаят е не само важна съставна част на будистките дзенцеремонии, но и е високоценен като лекарство. През 12 век от Китай в Япония са пренесени големи количества чайни растения, които се развиват толкова добре, че ботаниците отделят особен вид Camelia japonica. И днес в Япония се произвежда изключително зелен чай.
През 14 век по Пътя на коприната в Европа пристигат първите вести за екзотичната напитка. Португалците, които притежават най-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари чай в Лисабон. С холандски кораби чаят отива във Франция и Холандия.
През 1618 година китайският посланик в Москва подарява на руския цар Алексей няколко сандъчета с чай. Дворът харесва непознатото питие и с това се слага началото на оживена търговия между Русия и Китай. Историческите документи свидетелстват за 200-300 камили, които през летните месеци постоянно били на път като чайни кервани между Китай и Москва. Руският народ оценява високо чая като топла, освежаваща напитка през студената зима. Самоварът, създаден по тибетски образец, скоро става част от всяко руско домакинство.
През 1650 година известният губернатор на Нова Холандия в Америка, Питър Стювезант, изпраща чай на холандските заселници в Ню Амстердам, който по-късно получава името Ню Йорк. Макар че е обложен с високи данъци, чаят се разпространява бързо и в другите колонии.
Първите пратки с чай пристигат в Англия едва през 1652-1654 година. Чаят е рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци. Когато Англия се намесва в търговията с чай, напитката става любима и на средните класи и страната преживява истински "чаен бум". Към средата на 19 век англичаните започват да садят чай в колониите си Индия и Цейлон (Шри Ланка). Преди това най-големите износители на чай са Китай и Япония, които търгуват със зелен чай, т. е. с изсушените, но неферментирали листа на чайното растение. Черният чай с "новите" си аромати се налага едва в началото на 20 век. В английските чайни плантации производството на черен чай все повече се усъвършенства. Тази нова английска чайна култура се разпространява бързо в Европа.
Зеленият чай
Чрез ферментацията и окисляването при производството на черен чай се променят или разрушават много от активните съставки, които имат благоприятно въздействие върху човешкия организъм (между другото катехини, витамини и т. н.). Тези процеси са напълно избегнати при производството на зелен чай.
Според качеството си и страната, от която идва, зеленият чай се произвежда от събрани и изсушени на въздух листа. Обичайният производствен процес е така нареченото парене, при което прясно откъснатите листа се третират за кратко време с пара и след това се сушат. Краткото попарване е процес, който предотвратява ефективно ферментацията.
Листата се събират в различни стадии на развитие и в различни сезони, което влияе върху съдържанието на кофеин, съотношението на активните съставки и аромата.
Емпирично най-известните и доказани от научни изследвания лечебни действия на чая се отнасят само за зеления чай.
Холандският лекар Николас Дивекс (1593-1674) оценява по достойнство чая в книгата си „Лекарството" със следните думи:
„Нищо не може да надмине чая. Пиенето на чай държи човека далече от всички възможни болести и животът му се удължава. Чаят дава енергия, а за хората, които работят или учат до късна нощ, той е от голяма полза. Най-правилното е да се пият по 12 чаши чай всеки ден." Това хвалебствие за чая може да бъде допълнено с много цитати от старите китайски и японски книги.
Изследователите, лекарите и специалистите по природолечение се занимават непрекъснато с лечеб¬ните качества на чая, предимно на зеления чай. Съвременните научни резултати показват, че зеленият чай притежава следните лечебни действия:
— облекчение при проблеми в стомаха и червата,
— снижаване на нивото на холестерина в кръвта,
— укрепване на кръвоносните съдове,
— благоприятно влияние върху сърцето и кръвообращението,
— предпазва от артериосклероза и подпомага лечението,
— противовъзпалително действие,
— оказва благоприятно влияние за нормализиране на функцията на щитовидната жлеза,
— подобрява кръвооросяването и регенерацията на кожата,
— повишава специално умствената работоспособност и в известна степен физическите постижения,
— действа срещу депресивни настроения,
— благоприятства лечебния процес при заболявания на черния дроб,
— при продължителна употреба има антиревматично действие,
— действа срещу образуването на камъни в бъбреците и жлъчката,
— предотвратява кариеса поради идеалното си съдържание на флуор,
— има пикочогонно и пречистващо действие,
— действа като антиоксидант,
— отличен доставчик на желязо, флуор, важни остатъчни елементи и витамини.
Според най-новите изследвания на японски изследователски екип под ръководството на д-р Хирота Фуджики зеленият чай е ефективно профилактично средство срещу риска от рак.
Старите, високоразвити култури на Китай и Индия са познавали една така наречена светлинна енергия и са я наричали Ци. Приемали са, че тази енергия е налице във всички естествени вещества и има лечебна сила. Модерната физика е по следите на тези финоматериални енергии, известни под името био-фотони. Енергията, излъчвана от клетките, вероятно е отговорна и за целебните качества, които притежават активните съставки на лечебните растения. В зеления чай, за разлика от черния, тези „светлинни клетки" са „неувредени" и това е още едно от предимствата му.
Следователно съществуват много и достатъчно убедителни причини да се върнем отново към познатото от хилядолетия прилагане на чайното растение — към зеления чай. Ако заменим с него кафето и черния чай, ще имаме също така „възбуждаща", но много по-здравословна напитка, на която можем да се наслаждаваме всеки ден.
Научни изследвания
Изследванията на колектив от руски учени доказват, че зеленият чай поощрява процеса на лечение при лъчеви увреждания. Опитите с животни и клиничните опити с хора насочват вниманието към лечебното му действие при хроничен хепатит, нефрит и дизентерия.
През 1876 година Медицинският колеж в Калкута публикува подробно изследване на зеления чай, в което се посочва, че той снижава нивото на холестерина и противодейства на опасността от сърдечен инфаркт.
Японски изследвания доказват, че зеленият чай е двадесет пъти по-ефективен от витамин Е срещу образуването на супероксид в тялото. Според други автори зеленият чай съдържа идеалните естествени съединения на цинк и мед. Бременните жени имат повишена потребност от цинк. Тъй като този минерал е един от най-важните остатъчни елементи, от които се нуждае организмът в този период, зеленият чай е идеалната напитка през всички месеци на бременността. Японските изследователи твърдят, че една чаша зелен чай на ден е достатъчна да намали наполовина кариеса при децата в училищна възраст. Дори само изплакването на устата със зелен чай след хранене е високоефективен метод за предотвратяване на кариеса. Естественият флуор в зеления чай влияе пряко върху зъбите. В чая се съдържат и други анти-бактериални съединения срещу кариесната бактерия Streptococcus mutans. Освен това зеленият чай съдържа ензим, който въздейства върху освобождаващия механизъм на високото кръвно налягане. Той помага при преобразуването на холестерина и предпазва от артериосклероза. Твърди се дори, че редовното пиене на зелен чай предпазва от мозъчен удар, както и от различни сърдечни и старчески болести. След дългогодишни изследвания японски учени доказват, че съдържащите се в зеления чай съединения на танини влизат в химична връзка със стронций 90. Следова¬телно приемането на танин със зеления чай предотвратява натрупването на стронций 90, който се освобождава например при аварии в атомните електроцентрали. Около 30% от стронция се изхвърлят заедно с танина на зеления чай.
Освен тези отдавна известни и научно потвърдени лечебни действия в последно време бяха проведени широкообхватни изследвания, които установиха антиканцерогенното и антиоксидантното действие на зеления чай.
Японският медик д-р Хирота Фуджики, който е работил години наред в института „Макс Планк", сега е директор на японския институт за изследване на рака. Тук предаваме накратко някои от научните му резултати.
Предистория
Модерните научни изследвания на зеления чай в Япония почиват върху отдавна известни обстоятелства и факти.
— През 12 век чайното растение (Camelia sinensis) е внесено официално от Китай в Япония и от него се произвежда зелен чай. Пиенето на чай и отглеждането му се разпространяват невероятно бързо и днес всекидневното пиене на зелен чай е неотменима част от японската култура. Японците пият чай практически през целия ден.
— Средностатистическите данни за продължителността на живота в Япония показват 82 години за жените и 76 години за мъжете и са най-високите в света (данни от 1995 г.).
— В японската област Шизуока, където са най-големите чайни плантации, е установена най-ниската смъртност от рак в цяла Япония. Ракът на стомаха е практически непознато заболяване там.
Тези факти са накарали не един и двама японски учени да се занимаят по-подробно с действието на зеления чай. Проведени са интензивни изследвания за търсене на съответните активни съставки.
0 коментара:
Публикуване на коментар