Чесънът прочиства червата, понижава кръвното налягане и разгражда отровните вещества в органите и тъканите. Той разтваря слузта в бронхите, стимулира функцията на черния дроб и жлъчката, предотвратява артериосклерозата и спира растежа на злокачествените тумори. Списъкът на научно доказаните медицински действия на чесъна става все по-дълъг.
Чесновият лук отдавна се слави със свойствата си да лекува всички болести - от простата хрема до най-тежките страдания. Благодарение на безбройните научни изследвания днес знаем, че това широко разпространено растение в действителност е чудесно лекарство, а лечебното му действие е наистина единствено по рода си.
Лекари и учени от цял свят се занимават с ароматното растение, което като никое друго има свойството да убива бактериите, гъбичките и вирусите. Постепенно учените откриха повечето комплексни съставки на чесъна, на които се дължи изключителната му лечебна сила.
Откритието, че чесънът регулира нивото на холестерина и триглицеридите, е извънредно важно, тъй като поемането на чесън може да намали риска от артериосклероза, а с това и от инфаркт на сърцето и апоплектичен удар.
Освен съставките, които забавят процеса на стареене, специалистите са открили и други субстанции, които са много ефективни при болки в ставите и мускулите, газове, нечиста кожа, гъбички на краката, настинки и куп други инфекциозни болести. Чесънът се включва дори в борбата срещу рака и болестта на века СПИН, като допринася за укрепване на имунната система.
Въпреки превъзходните си качества чесънът не е универсалното лечебно средство. За да се излекувате от страданията си, трябва непременно да отидете на лекар. Можете обаче спокойно да използвате чесъна, за да запазите здравето си - и да лекувате с него множество всекидневни оплаквания. Само трябва да знаете как най-добре и смислено да го използвате - защото не е все едно в каква форма се приема силното природно лекарство: сварено или печено, като хапче или прахче, с оцет, вино или мед или просто прясно обелен.
Историята на чесъна
Многобройни свидетелства - стари писмени паметници, папируси, археологически находки - доказват, че много преди рождението на Христа древните китайци, индийци, египтяни, японци, гърци и римляни са ценели високо чесъна не само като храна и подправка, но и като лекарство.Древните гърци и римляни използвали чесъна като лечебно средство при повече от сто вида страдания. Гръцкият лекар Хипократ предписвал чесън при чревни заболявания, събиране на вода в тялото, проказа, епилепсия и болки в гърдите. Диоскурид, "бащата на фармацията", препоръчвал чесъна срещу сънна болест, кръвясали очи, кожни болести, възпалени крака, кашлица, храчене на кръв, водянка, глисти и ухапване от отровни змии.
Около един век след раждането на Христос римският историк и естественик Плиний Стари записал различните оплаквания, които се лекуват с чесън. Между тях са астмата, язвите, жълтеницата, възпалението на лимфните възли, лудостта, възпалението на диафрагмата, катарите, главоболието, спазмите, херниите и луничките. Гален, един от най-известните лекари на древността, също препоръчвал чесъна при много заболявания. Негова е рецептата за смесване на смачкан чесън с брашно и налагане на гнойни рани. Той твърди, че тази смес е полезна и при ухапване от хищни животни, отровни змии и бесни кучета.
Чесънът срещу чумата и враговете
Света Хилдегард фон Бинген препоръчва чесъна срещу жълтеница. Свещеното еврейско писание Талмуд възхвалява засищащото луково растение, което стопля тялото, придава блясък на лицето, увеличава количеството семенна течност и убива червеите в тялото. Друго ценно качество на чесъна според Талмуда е, че кара хората да се чувстват по-добре, стимулира любовта и прогонва неприятелите.Към края на 18 век французите използват чесъна като ефективно предпазно средство срещу чумата. При раждането си английският крал Хенри V е миро-сан с вино и чесън. Имало обичай устните на новороденото да се намазват с чесън, което действало едновременно антисептично и стимулиращо.
По време на двете световни войни чесънът е бил използван на бойното поле при гнойни рани, инфекции, отравяния и дизентерия. Мисионерът д-р Алберт Швайцер лекувал с чесън африканците, заболели от холера, тиф и амебна дизентерия.
Естествена алтернатива
Ако вярваме на народната медицина, освен всекидневните оплаквания чесънът може да лекува и най-тежките болести. Той е истинско чудотворно лекарство. Науката вече има доказателства, че обикновената луковица е една от най-добрите естествени алтернативи на изкуствените медикаменти. Много от онова, което любителите на чесъна в миналото само са предполагали, днес е доказано с модерни аналитични методи и в многобройни клинични изследвания с хора и животни.Доказани действия на чесъна:
- Понижава стойностите на холестерина.
- Подобрява кръвообращението.
- Предотвратява слепването на тромбоцитите.
- Забавя преждевременното съсирване на кръвта.
- Предпазва от склерозиране на артериите.
- Освобождава артериите от налепи.
- Регулира кръвното налягане.
- Сваля нивото на кръвната захар.
- Побеждава бактериите, гъбичките, вирусите и другите микроорганизми.
- Защитава телесните клетки от свободни радикали.
- Укрепва имунната система на организма.
- Стимулира лигавиците и жлезите с вътрешна секреция.
- Активизира цялостната обмяна на веществата.
- Стимулира функцията на черния дроб и жлъчката.
- Спира ферментационните процеси в червата.
- Блокира растежа на туморите.
- Подпомага организма в приемането на витамините от групата В.
- Намалява депресивните настроения, главоболието и умората.
- Увеличава жизнеността.
Чесънът е едно от най-старите културни растения. Приема се, че произхожда от пустинните области на Киргизия. Оттам отива в Китай, Индия и Ориента, за да се разпространи най-после и в Европа. Днес чесън се отглежда в много европейски страни, предимно средиземноморски. Латинското му име е Allium sativum. "Аllium" означава "чесън", докато "sativum" е обозначението за "култивиран". Растението израства на височина 30 до 60 см, понякога и до един метър. От бялата, понякога виолетова луковица се издига зеленикаво стъбло. Плоските листа също се ядат, особено когато чесънът е млад, но най-важната част на растението е развиващата се под земята луковица.
Тя има четири до двадесет продълговати, леко извити малки луковици, които се наричат скилидки. Именно те съдържат активните съставки, които са направили чесъна чудодейно лечебно средство.
В чесъна се съдържат над 200 различни субстанции. Между тях има витамини, аминокиселини, ензими, минерали и остатъчни елементи. Тези и други открития са направени от съвременната наука. Чесънът е едно от най-добре изследваните растения и въпреки това не всичките му тайни са разкрити. Защото растенията са естествени смески от много съставки, които се изолират изключително трудно.
През тридесетте години изследователите са били твърдо убедени, че медицинското му действие се дължи само на високото съдържание на витамини и минерали. В по-ново време обаче се правят все по-интересни, дори сензационни открития. Доскоро се смяташе за неоспоримо, че основната активна съставка на чесъна е алицинът - субстанция, съдържаща сяра. В чиста форма алицинът е мазна, безцветна течност, с типичната миризма на пресен чесън. При обмяната на веществата алицинът се преобразува в множество други продукти. Наскоро учените откриха и други съставки на чесъна, за които досега се смяташе, че не се съдържат в луковите растения. Тези безмирисни и свободни от сяра вещества, наречени алиум-сапонини, въздействат не само върху холестерина и кръвното налягане, а и обезвреждат определени видове гъбички.
Медиците имат различни становища за активните съставки на чесъна. Вече бяха проведени значителен брой фармакологични и клинични изследвания, но резултатите им са противоречиви. Съгласие цари само в хипотезата, че медицинската ефективност на чесъна се дължи и на много други, неизвестни засега съставки. Твърде вероятно е чесънът да ни поднесе още изненади.
Коктейл от активни вещества
Освен алицина, който е с доказан медицински ефект, и алиум-сапонините чесънът съдържа витални вещества като:- Витамини А (ретинол), В1 (тиамин), В2 (рибоф-лавин), ниацин, пантотенова киселина, В6 (пиридоксин), С (аскорбинова киселина), Д (калциферол), Е (токоферол) и К (филохинон).
- Ензими, между които алииназа и коензим Q10 (убихинон), който е съставна част на дихателната верига.
- Минерални вещества и остатъчни елементи като алуминий, барий, бор, хром, желязо, германий, йод, силициева киселина, кобалт, мед, литий, магнезий, манган, молибден, натрий, фосфор, селен и цинк.
- Много субстанции, които имат решаващо действие в процесите на обмяната.
- Хормонални субстанции, които са подобни на мъжките и женските полови хормони.
Как да "надхитрим" миризмата
Който има силна хрема, да си натрие стъпалата със смачкан чесън. Който страда от зъбобол, да мушне една скилидка в ухото си. Пътникът може да се опази от отмъщението на Монтесума, като пие пресен сок от чесън. Мрачните мисли отлитат далече след чаша горещ чеснов чай. Вдишвайте дълбоко парите на чесъна, за да прочистите кръвта си от отровите. Печеният чесън предотвратява газове. При хемороиди можете да сложите скилидка чесън като свещичка...Народната медицина познава много възможности за използване на чесъна. Най-простата от тях е скилидките да се приемат сурови. В тази форма пресният чесън освобождава най-много активни съставки. За да бъдете сигурни, че ползата за здравето ви ще е дълготрайна, трябва да приемате определено количество чесън всеки ден. Точно там е проблемът на много хора. "Чесънът създава самотници" - подиграват се неприятелите му. Всеки, който яде чесън дори само като подправка към яденето, постепенно отдава чрез дъха си и изпаренията от кожата неприятната му миризма. За много хора тази миризма е толкова омразна, че нищо не е в състояние да ги накара да приемат чесъна като лечебно средство или подправка.
Който не иска да бъде разпознат, трябва да прибегне до някои малки трикове. Едни от най-известните домашни средства за намаляване на миризмата са: дъвкане на парченце карамфил или канела, на смачкан кимион или зърна кориандър, както и на печени зърна кафе; можете също да хапнете ябълка, да изпиете чаша мляко, силно кафе или червено вино, да "подсладите" дъха си с лъжичка мед. Други хора мият зъбите си със сол или дъвчат парче лимон, за да прочистят устата си. Твърди се, че когато е смесен с доматен или портокалов сок, чесънът намалява аромата си. Всички тези методи имат известен ефект - но не абсолютен.
Чесънът в домашната кухня
След всичко казано дотук вероятно ще пожелаете да използвате чесъна по-често като подправка или съставна част от ястията, които приготвяте. С малко повече фантазия скоро ще се научите да приготвяте вкусни салати, сосове и основни ястия с това полезно растение. Можете спокойно да смесвате чесъна с други подправки, да приготвяте ароматни маринати или сосове, подходящи за много месни и рибни ястия. Чесънът е отлична добавка както към фините подправки, така и към екзотичните зеленчуци и обикновената домашна храна. Тук ще дадем една съвсем проста рецепта за чеснови хлебчета, които са невероятно вкусни:Смачкайте добре осем скилидки чесън и ги разбъркайте със сто грама омекнало масло. Подправете със сол и чер пипер. Направете прорези в една франзела, без да я разрязвате докрай. Напълнете прорези-те с чесновото масло. Увийте хляба във фолио и го запечете за десетина минути в топла фурна. Хлебчето е подходящо като предястие или като добавка към салати и други ястия.
Чесновото масло, към което можете да добавите пресен магданоз или копър, е много вкусно за намазване на сандвичи. С малко захар, оцет, олио, магданоз, сол и чер пипер и, разбира се, с чесън, можете да си приготвите чудесна марината за всички видове салати.
Ако познавате дивия чесън, можете също да го включите в менюто си. Твърди се, че култивираният чесън е загубил известна част от активните си съставки, които се намират във висока концентрация в дивия — желязо, етерични масла, аденозин. Горският чесън е много по-силна противоотрова от култивирания. Той е класическо средство за преодоляване на пролетната умора.
0 коментара:
Публикуване на коментар