Чистота (шауча)
Това е чистота на всички нива - чистота на тялото (външна и вътрешна), спретнатост и подреденост на заобикалящата ни среда и пречистване на ума. Практиките шаткарма в Хата йога са предназначени да ни помогнат в пречистването на всички тези измерения.
Както подчертава "Йога сутра", шауча означава чистота във всички сфери и най-вече във физическата и умствената. В повечето йогийски текстове се набляга на очистването от физически замърсявания, като измиване на кожата, вътрешно прочистване (практиката Шанкапракшалана), почистване на зъбите и т.н. Умственото очистване е премахване на самскари и различни трудности в началните етапи на медитативните практики. Чистотата на човека включва и заобикалящата го среда. Доколко чисто и подредено е мястото където живее? Как е подреден офиса му? Как е организирана програмата му?
Колкото е важно пречистването, точно толкова е важно и предпазването от замърсявания. Какво е качеството на храната, напитките и въздуха, които поемаме? Има ли в храната ни животински мазнини, сол и захар? Замърсена ли е с химикали, лишена ли е от основните витамини и минерали? Какво е качеството на въздуха, който дишаме? Как можем да си осигурим чиста храна и чисти напитки? Можем ли да живеем в място с чист въздух, вместо в замърсените градове? Можем ли да се отдалечим от цигарения дим и автомобилните газове? Дори една стара възглавница може да е силно замърсена от прах и разпрашени фекалии на червеи, а ние цяла нощ вдишваме този въздух.
На умствено ниво възприеманите чрез всички сетива замърсявания се добавят към товара от негативни самскари, които вече имаме. От нас се иска да ги отстраняваме, а не да добавяме нови. Те ни настройват негативно, увеличават тревожността и депресията и снижават нивото на развитие.
Правилата на шауча са да работим за отстраняване на вече натрупаните физически и умствени замърсявания и така да подредим живота си, че да поемаме колкото се може по-малко от тях. По-нататък това довежда до позитивна нагласа към света и хората в него; положително и благоразумно мислене, отношение и различаване; положителни чувства и емоции; позитивни, добросърдечни, приятелски обществени взаимодействия, които оформям друг добродетелен кръг.
Системата на йога набляга на пречистването на ума, защото концентрацията и медитацията са невъзможни, ако в процеса на медитация продължава да се намесва хаосът на нисшето несъзнавано. Докато той съществува, ще предизвиква умствени, емоционални и психо-соматични заболявания.
Доволство (сантоша)
Означава да се чувстваме удовлетворени с това, което имаме. Спомнете си поговорката: "Богатството не е да имаш много, а да си доволен от това, което имаш." Сантоша се формира при нашето развитие - изискванията ни намаляват, живота ни става по-прост и затова сме по-удовлетворени. Развиваме способността да запазваме спокойствие дори когато сме в затруднение. Има още една поговорка: "Спокойствие не означава липса на бури, а покой насред бурята." Ставаме по-уверени и затова не се нуждаем от притежания, за да смекчим тревожността. В нас има повече радост и затова светът наоколо е по-щастливо място. Имаме чувсво за контрол над живота, имаме повече жизненост да функционираме по продуктивен начин и затова самочувствието ни е по-високо. В състояние сме да даваме и да получаваме любов, можем по-добре да общуваме с хората и затова отношенията ни са по-удовлетворяващи.
Аскетичност (тапас)
Когато живеем просто и скромно, ставаме по-способни да се справим с трудностите без да реагираме негативно. Според някои йоги търпеливото понасяне на трудности и лишения може да ни даде увереност, издръжливост и силна воля. Те твърдят, че колкото повече нещастие сме в състояние да понесем, толкова повече умствен мир притежаваме, защото не се страхуваме от случващите се беди. Някои йоги се подлагат на реални трудности и лишения, за да могат, ако се случат по-късно, да не нарушат равновесието им. За някои хора това е много силен път, но трябва да внимават, защото може да се превърне в голяма спънка за егото на недорасли светци. Буда години наред практикувал тапас преди да се пробуди за факта, че не е стигнал до никъде. Едва след като спрял всичко станал просветлен.
Като "аматьори" можем да започнем с малки самоналожени лишения, като гладуване, да прекарваме по-дълго в уединение, да спазваме мълчание (мауна) и т.н. Твърди се, че при напредналите етапи по йогийския път истинските лишения стават необходимост за някои търсещи, за да заздравят системата им за предстоящи сурови преживявания. За средния човек от йогийски път на развитие на личността, обаче те не са нужни. За свикналите с удобствата на днешните благоденстващи общества дори понасянето на умерените лишения на скромния живот е добро начало.
Себеизучаване (свадхяя)
Това е себенаблюдаване, анализиране и опознаване на собствената ни личност - да осъзнаем собствените силни и слаби страни, амбиции и потребности. По тази пътека могат да ни помогнат и външни средства като книги, разкази за светци, учители и гениални хора, лекции и разговори с учители и други специалисти. Те се използват в комбинация с други йога практики, които ни дават възможност да бъдем все повече "свидетели." Ставаме все по-способни да "гледаме отстрани" и да наблюдаваме собственото възприемане на света, нагласите към него, мислите, емоциите и поведението ни. Способността на индивида да го прави е необходимо при всеки вид терапия в психологията и се нареча "инсайт" (прозрение). Тъй като практиките на йога усилват прозрението, те са много полезни, ако се използват като допълнение към методите на западната клинична психология. Йога може да играе и самостоятелна роля, като метод за разгръщане и развитие на цялостния ни потенциал.
Развитие на вярата (Ишвара пранитхана)
Това не е само вяра в съществуването на висша реалност, а както пише Патанджали: в края на краищата "пълно смирение пред нея." Това включва аспектите на Карма и Бхакти йога (виж следващите глави), в които човек развива усещане, че не аз извършвам действието, а то се извършва чрез мен от една по-висша сила. Тогава човек започва да осъзнава, че работата просто си тече, че всичко необходимо за нейното извършване се появява и, че неща изглеждащи случайни или дори проблемни, всъщност са божествения план в действие. Така се оформя друг добродетелен кръг, защото осъзнаването на благодатта засилва нашата вяра и ни издига към нови нива на не-въвличане на егото (неизвършителство) - нагласата да си само инструмент, а не извършител.
Четири начина на живот
За четири големи разклонения в йога се смятат Раджа йога, Карма йога, Бхакти йога и Джнана йога. В тази глава разгледахме препоръките за начин на живот в Раджа йога, а в следващите три глави ще се занимаем с останалите. Всички те са мощни средства за усъвършенстван начин на живот и за повишаване нивото на развитие. Поради тази причина са много важни и заслужават по-подробно да се запознаем с тях. Ако можем да включим в начина си на живот поне няколко от тези принципи, това ще е от огромна полза за нас и ще подобри всички сфери на съществуването ни.
0 коментара:
Публикуване на коментар