Това са правила за себе-въздържание и поведение в обществото (йогийски самоконтрол), които хармонизират обществените и вътрешните взаимодействия.
Но какво общо имат нравствените принципи с медитацията? Отново ще цитираме Свами Сатянанда от "Четири глави за свободата":
Това са правила за себе-въздържание и поведение в обществото (йогийски самоконтрол), които хармонизират обществените и вътрешните взаимодействия.
Но какво общо имат нравствените принципи с медитацията? Отново ще цитираме Свами Сатянанда от "Четири глави за свободата":
"Правилата на яма са предназначени да хармонизират социалните взаимодействия, а на нияма са проектирани да хармонизират вътрешните усещания на човека. Всички правила на яма и нияма са създадени, за да намаляват търканията между външните действия и вътрешните нагласи на човека. Съществува двустраннна свързаност: умът стимулира външни действия, а външните действия стимулират ума. Ако външните действия не са хармонизирани, умът ще е неуравновесен. И обратно, един неуравновесен ум ще е склонен да предизвиква неуравновесени действия.
Правилата не са лесни за прилагане, но дори ограниченото им прилагане ще доведе до по-голям умствен мир. Съвършеното им приложение може да стане само чрез себереализация, но в хода на живота можем да продължим да се усъвършенстваме."
Ненасилие (ахимса)
Това е чувство за ненасилие или дори липса на враждебност към всичко. Когато започнем да го осъзнаваме все повече ще го долавяме в нашите мисли, емоции, желания, усещания, подбуди, амбиции, думи и дела. Тогава и действията ни все по-често ще са без намерение за навреждане. Просто трябва да наблюдаваме тези склонности, да се учим от тях и да вземем решение да не ги повтаряме. Не влизайте в игри с чувството за вина - това е насилие към себе си. Но какво да кажем за вината? Ако осъзнаем, че сме склонни към чувство за вина, открийте от къде идва то. Кой в нашето минало пръв го е използвал, за да ни манипулира? Влезте в медитация, попитайте несъзнаваното си кой и кога го е направил и наблюдавайте появяващите се отговори.
Когато започнем да обръщаме по-голямо внимание на другите хора и по-малко на себе си ние засилваме осъзнаването и намаляваме силата на егото. Когато обръщаме повече внимание да не нараняваме другите и да се грижим за тях ставаме по-състрадателни. Ненасилието го поддържа в ума ни. Постигаме състояние, при което дори не реагираме на негативизма на другите.
Когато човек развива ахимса, започва да долавя насилието на по-финни нива, но също и, че около него вече има по-малко насилие. Патанджали го отбелязва като пише: "Когато човек е твърдо установен в ахимса той е заобиколен от отрицание на враждебността." Свами Сатянанда пише в "Четири глави за свободата":
"Когато човек е установен в ахимса около него се оформя магнетизъм въздействащ на всеки, който го доближи. Личността се освобождава от много опасни и пагубни комплекси на насилие и враждебност."
Ахимса превръща тамастичните и раджастичните качества на личността в сатвични и така разгръща качествата на нашата Анахата чакра система. В същото време, развивайки Анахата чрез други йогийски методи все по-лесно изживяваме състояние на ахимса. За нас то става съвсем естествено. Когато се установим на сатвично ниво ние се превръщаме в ахимса, защото за нас просто е неестествено да нараняваме другите. Това е друг типичен пример за разчупване на порочни кръгове и развитие на добродетелни, което се случва при развитието ни в йога.
Истинност (сатя)
Това също има впредвид нашите мисли, думи и дела. Сатя е свързаност с истината - да си честен и правдив на всички тези нива. Много хора си мислят, че могат да излъжат и да се измъкнат. Не могат. Без да осъзнаваме лъжите предизвикват напрежение и страх от разкриване и разстройват ума.
А от истината има и допълнителна полза. Ако сте честен хората ви имат доверие и вашите отношения са по-искренни и по-хармонични. Не забравяйте, че на определено ниво от същността си (което често не осъзнават) другите разбират когато сте честен с тях. Разбират и, ако ги лъжете. Ако решат да участват в хитрините - значи това им стига, но ако наистина го направят може да се окаже, че съвсем не са от типа хора, с които искате да се свързвате. Друг проблем на лъжите е, че сме принудени да продължим да лъжем, за да поддържаме това, което сме казали. Болшинството от хората, обаче нямат достатъчно добра памет, за да помнят всичко изречено. Нещата могат да станат много заплетени. Една стара поговорка казва: "Ох, каква заплететена мрежа оплетохме като се захванахме с измами."
Истината, обаче не трябва да се използва за умишлено нараняване. Винаги трябва да се опитваме съвсем добросърдечно да казваме истината на другите и за другите. Когато говорим за други хора трябва да се опитваме да бъдем положително настроени. В противен случай може би най-добре да не казваме нищо.
Трябва да сме честни и искренни и към себе си. Ако се самозаблуждаваме с отричания и рационализации, това "разбърква" мислите ни и не можем да бъдем наясно със самите себе си. Ако сме в състояние да бъдем честни към себе си за нас самите можем да се освободим от умствени блокажи, които възпрепятстват реализирането на истинските ни възможности.
А какво да кажем за "дипломацията"? Да разбираме ли, че е нормално да излъжеш в името на някоя кауза? А въпросът: "Харесваш ли новата ми рокля, скъпи?" Какво отговаряте? Как да постъпим, когато сатя и ахимса влязат в конфликт; когато дори любезната истина би наранила друг човек? Навярно няма подходящ отговор за всички случаи, но едно е сигурно - когато развием качествата състрадание и любов към другите, тогава и отговорът ни ще е по-добър, и последиците от него - по-щастливи.
А ако човек е в беда? Понякога се изисква смелост, за да кажеш категорично истината в лицето на твърдата враждебност. Това е голямо изпитание за нашата сатя. Откъде идва смелостта? В английския език има указание за това - жаргонната дума за смелост "guts" (корема)! Манипура чакра. Тя произлиза от силна и добре развита Манипура чакра с присъщата й енергия и самочувствие. Тогава се превръща в друг добродетелен кръг, който формираме с йога.
Колкото повече смелост имаме, за да казваме истината, толкова повече нарастват силата и самочувствието на нашата Манипура система. А когато това стане, независимо дали по този начин или чрез друг метод за разгръщане на Манипура, истината все повече и повече се превръща в част от характера ни. Ние съвсем свободно казваме истината ... и си понасяме последиците.
Но трябва ли винаги да казваме истината дори, ако с нея помагаме на нещо лошо? Бихме ли признали пред Гестапо , че знаем къде се крият бежанци евреи? Трябва ли да даваме полезна информация на един насилник или диктатор? Ако законите на страната ни са корумпирани и несправедливи, трябва ли да ги подкрепяме в съда? Да се надяваме, че решенията, които ще трябва вземате в живота по отношение на истината ще са по-добри от тези, защото се срещаме с друг конфликт - между сатя и ахимса. Мнението на автора е, че преди всичко трябва да държим на ахимса и да се опитаме да предодвратим причиняването на вреда.
При тези нравствени въпроси откриваме, че сме наясно с възможно най-добрите решения за ситуации от ежедневието. Когато, обаче попаднем в извънредни ситуации и сме притиснати от морални дилеми и сблъсък на принципи, тогава решенията със сигурност не са толкова лесни. Йогийския отговор на всичко това е да продължаваме да се развиваме към сатвични нива, където решенията няма да са опорочени от нашите умствени "отпадъци", а качеството ще се повлиява от висшето ни знание и подбуди. Често ще можем да преживяваме цялостна картина за нещата, което ще ни даде нова гледна точка за дилемите и ще ни помогне да вземем правилно решение.
Почтеност (астея)
Това означава да не присвояваме собствеността на други хора, но също и вътрешна честност, простота и искреност, т.е - почтеност на всички нива. Означава да не мамим или манипулираме хората за собствена изгода. Означава, също така, да не оправдаваме непочтенноста си с лъжливи извинения и обществени правила. Няма съмнение, че между законодателството на една наистина демократична държава и законите на нравствеността, етичността и равноправието има определена връзка. Те, обаче със сигурност не са едно и също нещо. Някои адвокати успяват да действат в пространството между тях, но ако сме честни към себе си, не можем да го правим.
Почтенноста произлиза от липсата на користни нагласи. Съвсем очевидно е, че ако сме безкористни няма да имаме нужда да придобиваме чужди неща и затова няма място за непочтеност. Но ако децата ми са гладни и нямам пари ще съм съм алчен и користен. Ако имаме достатъчно храна, обаче това няма да е нужно. На определено ниво това има отношение към способността да различаваме потребности и желания - потребностите и амбициите от SWAN принципите, които ще разгледаме по-нататък.
Циниците сигурно ще се надсмеят подигравателно над правилото астея като кажат, че непочтенноста носи печалба и, че много непочтени хора живеят дълъг, спокоен и както изглежда щастлив живот. Но Патанджали много ясно казва в "Йога сутра" (2:31) (цитат от "Четири глави за свободата"):
"Когато се практикуват цялостно, независимо от произход, място, време и обстоятелства, те (правилата на яма) се превръщат във велика дисциплина."
Той има впредвид умствения мир, който навлиза в живота чрез почтенноста, но има и нещо друго. Мнозината вярващи в прераждането (като Патанджали) биха го подкрепили като добавят, че дори да не ни настигне възмездие за непочтенноста, този живот не е единствен. За повечето хора има още много животи, още много време за подобни карми и свързани с тях хора, които да се заемат с нас.
Астея се отнася за всички нива на съществуване. На житейско ниво означава да живеем просто и искрено. На енергийно ниво да не "крадем" от енергията на другите. Някои хора имат много отслабена жизненост и могат буквално да изсмучат енергията на други хора, като ги изчерпват. (Това се смята за първоизточник на мита за хората-вампири. Интересно е да се отбележи, че изчерпвайки енергията на жертвата си те временно я превръщат във "вампир" - точно както се твърди в преданията.) Такива хора трябва да практикуват йога, за да повишат нивото на собствената си енергия.
На ниво манас астея означава да не крадем например идеите на другите и да прекъсваме всички непочтени мисли веднага щом ги осъзнаем. На ниво будхи може да означава да не крадем чужда интелектуална собственост. Подобно плагиатство е нечестно към човека създал материала и лишава крадеца от благоприятна възможност сам да го открие. Освен това, хората може да открият измамата и да бъдем опозорени. Чиста загуба за висшите ни мисловни способности е да си служим с принизяващо поведение вместо да ги използваме за нашето развитие.
В крайна сметка, качеството безкористност е това, което превръща спазването на астея в нещо съвсем естествено за нас. То е качество на Муладхара чакра системата. Хората достигнали в своето развитие до сатвичните нива на Муладхара нямат усещането за базисна несигурност което потиква останалите към натрапливо трупане на материални неща. Те са доволни с това което имат и по-скоро са склонни на щедрост - да раздават нещата си, отколкото да искат да придобиват нови.
Ако се сблъска с реални човешки нужди почтенноста може да се окаже тежка морална дилема, но ако в повече случаи я практикуваме, в живота и умовете ни ще има повече мир. Това ще засили чувството ни за сигурност и ще подпомогне развитието на качествата на Муладхара чакра, което от своя страна ще увеличи базисното усещане за сигурност и безкористност - един друг добродетелен кръг.
Непритежание (апариграха)
Това всъщност е резултат от непривързаността и (като при астея) зависи от степента на развитие на чакра системата Муладхара. Стремежът да придобиваме материална собственост и да се запасяваме произлиза от несигурността присъща на слабо еволюирала Муладхара. Когато се издигнем над това ниво ние се грижим за собствеността си, или за собствеността на хората в живота ни, но не сме пристрастени към тях.
Материалната собственост не е единственото към което можем да се пристрастим със силно собственическо чувство. Може да са всички неща в живота: хора, житейски роли, звания и титли, обществено положение, обичайни мисловни модели, предпочитани емоции, лични мнения, идеи, поведенчески модели, желания и стремежи от всякакъв вид, всички аспекти на егото и т.н. Проблема е в произлизащият от всичко това умствен и емоционален хаос. Ако нашата базисна несигурност ни кара да искаме да имаме и задържаме всички тези неща, те идват с много "съпътстващи условия" и обикновено предизвикват повече проблеми, отколкото да ги разрешават. Какви са тези "условия"? Ако не успеем да ги получим сме недоволни и може би гневни. Ако успеем да ги придобием започваме да се страхуваме, че може да ги загубим или да се повредят. Някои хора притежават огромно богатство, но са нещастни и уплашени, защото са толкова привързани към него. Както Антоан де Риварол казва: "Има хора, които от богатството си извличат единствено страха да не го загубят."
Тайната за справяне с привързаността към всички тези неща е преди всичко да я осъзнаем. Как да го направим? Като разпознаем емоционалните си рекции когато ни бъдат отнети или при заплаха да ги изгубим. След това трябва да се заемем с тези привързаности. Както и при останалите правила на яма, практикувайки йога и справяйки се с проблемите в тази сфера ние развиваме качествата на съответните чакра системи. Когато това започне да се случва полагаме началото на друг добродетелен кръг и напредъкът става верижна реакция.
Въздържание (брахмачаря)
В буквален смисъл "брахмачаря" означава: "човек установен във висшата реалност; следващ пътя на Брахма; вървящ в светлината."
В основата на брахмачаря е умереност в сексуални и другите желания и идва от осъзнаването, че прекаленото отдаване на действия свързани с желания (включително сексуални) намалява праната, която може да се използва за духовно развитие. Зависи от етапа на развитие на човека.
Може би разбираме идеята за въздържание, но какво да кажем за безбрачието? Когато през 1975 г. Свами Сатянанда ръководеше йога-конвенция в Колумбия му беше зададен въпроса: "Трябва ли да спазваме безбрачие, за да водим духовен живот?" Той отговори: "Не, разбира се. Безбрачието противоречи на природните закони!" Бях изумен да го чуя от учител по йога, но днес вече не се учудвам. Осъзнах, че той говореше на особена аудитория, състояща се главно от семейни маминки и татковци. Безбрачието със сигурност беше против законите на природата им.
Както споменахме при обсъждането на еволюцията на проявленията при чакра системите, в развитието на човека настъпва момент, в който безбрачието става нещо естествено. Ние се развиваме от тамас, в който (поради леност и бездействие) има малко сексуалност, към раджастичен тамас, в който сексуалността е просто животинска похот. След това развитието минава от раджас, при който сексуалността намира подходящо, но наложително проявление; към раджастично-сатвично ниво, в което престава да е натраплив импулс, но все още е много удоволяващо; до висшата сатва, при която вече не ни е нужна. На колкото по-ниско ниво от своето развитие са хората, толкова повече напрежение ще предизвика в тях приемането на безбрачие особено, ако Свадищана системата им е твърде активна. Опитайте се да го направите при раджас и потискането ще е толкова силно, че ще предизвика или много напрежение, или ще избухне в открити сексуални действия. В наши дни го виждаме при скандалите с "безбрачни" духовници. Уместно ли е да дават обет за безбрачие, когато са просто неопитни млади мъже?
Безбрачието е състояние на живот превръщащо се просто в част от еволюционното развитие на личността. Колкото по-старателно "следваме пътя на Брахма", толкова по-естествено състояние за нас е безбрачието. Съвсем ясно се казва, че за да стигнем по-висши състояния на медитация се нуждаем от по-високи нива на енергия и затова йогите препоръчват безбрачие. Това вероятно е така, защото с течение на времето стигаме до това ниво. Тогава безбрачието вече е нещо естествено за нас и няма да предизвиква стрес и напрежение. Ще добавим само, че човекът (в безбрачие) обикновено живее по толкова безстрастен начин и така упорито работи за благото на другите, че секскуалния импулс се трансформира.
Има и идруг тип хора, които лесно приемат половото въздържание, защото Свадищана системата им е относително пасивна. Някои хора въобще няма какво да правят в тази сфера. Това обикновено се отнася и за желанията от другите чакра системи. Хората с понижена активност не са "притеснявани" от такива изкушения. Или както английския поет Уилям Блейк шеговито пише: "Тези, които сдържат страстта, го правят просто, защото са достатъчно слаби, за да са сдържани."
Не забравяйте, че друго тълкувание за брахмачаря е по-скоро за умереност, отколкото за пълно въздържание. Чрез умереност във всички действия въвличащи ни в подобни емоционални отношения можем да избегнем стреса, просто като се предпазим от многобройни емоционални връзки. Една обвързваща връзка е напълно разбираема, но безразборни сексуални контакти (промискуитет) могат истински да объркат живота на всички замесени и да доведат до стрес.
0 коментара:
Публикуване на коментар